VoIP ("Войп" от Voice over Internet Protocol или Глас чрез Интернет протокол ) е технология, която позволява провеждането на разговори на далечно разтояние (телефония) благодарение на инфраструктурата на Интернет. Терминът може да се отнася до връзка между два компютъра, два телефонни апарата, или компютър и телефонен апарат, стига сигналът да се пренася в част от пътя си чрез IP пакети.

IP-телефонията е технология, която свързва два телефонни абоната, независимо в коя точка на света са те, чрез глобалната Интернет мрежа. До не отдавна мрежата с комуникационни канали (телефонната мрежа) и мрежата с комуникационни пакети (IP-мрежата) съществуваха практически независими една от друга и се използуваха за различни цели. Телефонната мрежа се използваше основно за пренос на гласова информация, а IP-мрежата за пренос на данни. Технологията IP-телефония обедини тези две мрежи. Основен елемент в това обединяване играят устройства, популярни като гейтове (gateway). Те представляват специализирани входно-изходни устройства, при които от едната страна се включва стандартната телeфонна линия/линии, а от другата страна - IP-мрежа (Интернет, Ethernet, etc.).

Ето и един опростен пример за това как на практика се осъществява самата комуникация, ако се използва точка за достъп до VoIP услуги през обикновена (PSTN) линия. Потребител на VOIP услуга от град А иска да позвъни на негов приятел от град Б. Звъненето, произтичащо от телефонната мрежа на град А достига до гейта в град А, където първоначално се оторизира (посредством набиране на уникален код от потребителя или чрез автоматично разпознаване на номера), след това се цифровизира, компрeсира се по определен алгоритъм (codec), и във вид на IP пакет се предава по IP-мрежата. Самият IP пакет съдържа информация до кой краен гейт на IP-мрежата трябва да пристигне. Пристигащия IP-пакет в гейта на град Б, обратно се преобразува в телефонен сигнал и гейта позвънява посредством стандартната телефонна мрежа на приятеля от град Б. Крайните потребители на тази услуга на практика не могат да разберат КАК точно е осъществен този разговор и да го различат от стандартната телефонна услуга.

Ако потребителят от град А, разполага с някакво VoIP устройство (било то телефон или малък VoIP gateway) примерът се опростява, тъй като връзката се осъществява много по-бързо (не е нужно да се избира номер на точката за достъп или оторизиращ код) и автоматизирано. Още повече, в този случай няма нужда от активна телефонна линия, а единственно Интернет достъп.